БПЦ подготвя миряните за посрещане на Рождество Христово

На 25 декември християнският свят чества празника Рождество Христово. По този повод и в България ще бъдат отслужени тържествени богослужения в празничния период от 24 до 28 декември.

 

ПРОГРАМА НА ТЪРЖЕСТВЕНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ В ПАТРИАРШЕСКАТА КАТЕДРАЛА

„СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ“

 

24 ДЕКЕМВРИ – СРЯДА

БЪДНИ ВЕЧЕР

9:30 – Василиева св. Литургия

18:00 – Празнично всенощно бдение – възглавено от Българския патриарх Даниил, в съслужение с митрополити и епископи на БПЦ-БП

 

25 ДЕКЕМВРИ – ЧЕТВЪРТЪК

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

9:00 – Посрещане на Българския патриарх Даниил

9:30 – Празнична Златоустова св. Литургия

 

Църковни песнопения

Тропар (краткото песнопение, което отразява важни моменти от живота и подвига на чествания светец или пък съдържа основните идеи на празника)

Твоето рождество, Христе Боже наш,

озари света със светлината на познанието.

Защото в него онези, които служеха на звездите,

от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,

и да познават Тебе, Изтока от висините.

Господи, слава на Тебе!

 Кондак (кратко песнопение, което съдържа догматическото или историческото значение на празнуваното събитие или светец)

Девицата днес ражда Свръхестествения,

и земята поднася на Непристъпния пещера;

Ангелите с пастирите славословят,

а мъдреците със звездата пътешестват -

понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.

 

История на празника

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева Мария била дадена като съпруга на възрастния Йосиф, за да съхранява той девството й и да се грижи за нея. Още преди да започнат да живеят заедно, се оказало, че тя е заченала в утробата си дете от Светия Дух. Праведният Иосиф бил мним мъж на Мария, а в действителност бил пазител на посветената й на Бога девическа чистота и очевидец на непорочния й живот.

Според евангелския разказ на светите евангелисти Матей и Лука за Раждането на Спасителя Света Дева Мария и праведният Йосиф дошли в Давидовия град Витлеем за преброяването на жителите на Римската империя по времето на кесаря Октавиан Август. Те обаче не могли да намерят подслон в града и затова Младенецът Иисус се родил в пещерата извън града, където пастири се приютявали със своите животни. Така Божият Син се родил на земята като Младенец в неизказано смирение, защото в Рождественската нощ Той избрал бедна и скромна обстановка. Иисус Христос не дойде като земен цар в богат дом или дворец със скъпоценни съкровища, царедворци и слуги. Той дойде в нашия свят в скромна и бедна обстановка, за да ни покаже величието на Своето смирение и да ни научи на Своето смирение и послушание към Бога.

Бъдни вечер

На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. От православна църковна гледна точка няма никакво значение или друго изискване, освен ястията на трапезата да са постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост. Традиционно на вечерята на Бъдни вечер се казва молитва и домът се прекадява с тамян.

Символите на Рождество Христово

Христос като младенец

В центъра на иконата на празника Рождество Христово Христос е поставен в ясла. Това изображение доминира и е отправна точка на всичките персонажи, които са предадени около Него. В някои икони с по-детайлно съдържание на празника Спасителят  не лежи в яслата (хранилката) за животни, а в каменна „люлка“, което представлява алюзия за Разпятието и Възкресението.

Животните

Животните в сцената на празничната икона показват своята грижа към Младенеца, като топлят Христос с дъха си. Те символизират участието на природата в Неговото раждане.

Божията майка

След Христос, св. Дева Мария е най-централният образ в иконата на празника Рождество Христово. Понякога тя е обърнала глава и гледа настрани, обратно на Младенеца, изпълнена със страхопочитание, че нейното дете е и очакваният Спасител на света. В други изображения я виждаме как с любов е обгърнала главицата на своя Отрок.

Св. Йосиф

На празничната икона св. Йосиф винаги е изобразяван на разстояние от Христос и в по-малък мащаб. Понякога е обърнат към яслата, а понякога в друга посока. Винаги обаче държи главата си с ръка, в знак на озадачение за това, което се е случило и се случва, тъй като то надхвърля всякаква човешка логика. Св. Йосиф е истински праведник, приел отговорността да защити Мария и нейното дете след Божието откровение за тайната на въплъщението на Христос.

Влъхвите (мъдреците) с дарове

В иконата на Рождество Христово те почти винаги биват изобразени, като конници, които гледат на звездата, която ги е довела до Месията. Те понякога предлагат своите дарове на новороденото, сякаш присъстват в яслата.  Тези трима мъже символизират другите народи, които ще приемат Христос като Месия, тъй като Божията любов не прави разлика между раси и нации.

Ангелите      

Целият свят е в неведение какво се случва в тази свята нощ и само няколко овчари виждат ангелите и чуват техното песнопение, което ги отвежда до яслата. Пастирите представляват човешкия род, докато ангелите представляват небесния свят, всички заедно участват в събитието на раждането, изпълнени със страхопочитание, защото Бог, Който създаде света и Вселената, а Сам е Безкраен, е вече и човек.

Звездата

Звездата, изобразена на иконата и която е част от историята на Рождество Христово означава естествената светлина, както и появяването на нова звезда преди раждането на Христос – факт, който също присъства в пророчествата като знак за идването на Месията. Звездата символизира и Божията благодат, която озарява новородения Христос. Следвайки целия ход на човешката природа Той ще познае смъртта, за да я победи с Неговото Възкресение, от любов към човека и света.